Нашият продукт е уникален, притежава екологичен ефект и в същото време е полезен за земеделските култури, казват още гл. ас. Дияна ДЕРМЕНДЖИЕВА и доц. Георги БЕЕВ, преподаватели в Тракийския университет и съоснователи на стартираща компания
Фирма „Атлас Агро Сайънс“, съоснователи на която са преподавателите от Аграрния факултет на Тракийски университет доц. Георги Беев от катедра „Биохимия, микробиология и физика“ и гл. ас. д-р Дияна Дерменджиева от катедра „Приложна екология и зоохигиена“ преди дни спечели наградата „Агроиноватор на годината“. Те я получиха на тържествена церемония по връчване на наградите „Агробизнесмен на България“, организирана от агровестник „Български фермер“.
Наградата бе връчена във връзка с разработения от гл. ас. д-р Дерменджиева и доц. Беев метод за конвертиране на утайки от пречиствателни станции за отпадни води в растителен многокомпонентен биостимулант, следвайки принципите на кръговата икономика – основен стълб на приетата от ЕС „Зелена сделка“.
В края на месец юли екипът от двамата изследователи, икономисти и специалисти по марктинг и мениджмънт, спечелиха и друга престижна награда – за създаване на иновативен продукт от агро-хранителната верига. Доц. Георги Беев и гл. ас. д-р Дияна Дерменджиева взеха призовото място в EIT Food Innovation Prizes – национално състезание за стартиращи компании в агро-хранителната верига.
Разговаряме с тях за това как е възникнала идеята за разработването на иновативния метод, за приложението на създадения от тях продукт в земеделието и за предстоящата му реализация.
– Как се появи идеята за създаването на иновативния научен метод?
Гл. ас. Дияна ДЕРМЕНДЖИЕВА: Идеята бе продължение на разработката на дисертационния ми труд. Впоследствие пристъпихме към по-обстойно и задълбочено проучване на възможностите за ефективно управление на утайките, които се отделят в пречиствателните станции и започнахме да търсим собствени решения
Доц. Георги БЕЕВ: Разработихме този метод на базата на съществуващ проблем, свързан с утайките на пречиствателните станции, които се натрупват в техните депа за съхранение и запълват капацитета им. Същевременно операторите не могат да ги използват, поради забрана те да се депонират на сметища. Не могат да ги използват и директно, за да ги влагат в земеделието, тъй като не отговарят на редица показатели по Наредбата за утайки. Всичко това представлява съществен екологичен проблем, който се нуждае от достатъчно ефикасни и иновативни решения.
Гл. ас. Дияна ДЕРМЕНДЖИЕВА: С разработката се постига намаляване на въглеродните емисии, които се изпускат във въздуха при селското стопанство и торенето с минерални торове. Другият постигнат ефект на научния метод е освобождаване капацитета на пречиствателните станции за отпадни води, тъй като утайките заемат голямо пространство. Те трябва да отговарят и на редица изисквания – да не съдържат тежки метали и микробиологични показатели. В тази връзка е и нашият метод – елиминираме подобни странични ефекти. Работим с утайки, които не съдържат тежки метали, каквито са изискванията и на българското, и на европейското законодателство. И с нашия научен метод ние ги конвертираме така, че да бъдат обеззаразени и впоследствие ги връщаме в земеделието. Така отговаряме и на изискванията на т. нар. кръгова икономика – оползотворяваме отпадъците и те се превръщат в полезен продукт за земеделието.
– Къде намира приложение разработеният от вас продукт?
Доц. Георги БЕЕВ: Продуктът, който сме създали, има характеристиките на нова категория продукти, т. нар. биостимуланти. Тяхната цел е да подпомагат растенията, да повишат усвояемостта на хранителните вещества, които изкуствено се внасят с минералните торове. Така, от една страна, се запазва почвата от замърсяване с прекалено торене, а от друга страна, се намаляват разходите на земеделските производители за закупуване на такива торове.
Освен това, като биостимулант, нашият продукт има за цел да повиши имунитета на растенията, тяхната устойчивост към неблагоприятни условия. Това е от особено значение при засушавания, каквито има през последните години, както и към по-високи и по-ниски температури. При третиране с нашия продукт растенията получават по-голяма преживяемост и в същото време се повишават добивите от тях.
Гл. ас. Дияна ДЕРМЕНДЖИЕВА: Нашата разработка е особено ефективна за повишаване на добива при зърнено-житните култури. При зеленчуковите култури, при трайните и лозовите насаждения, се появява по-наситен зелен цвят на самото растение, засилва се натрупването на листна маса. Гарантира се по-добра усвояемост на хранителните вещества и устойчивост на растението.
– Как вашият продукт ще се реализира на пазара?
Доц. Георги БЕЕВ: Сам по себе си методът можеше да си остане едно добро пожелание и да не се развие в краен продукт, ако не бяхме открили инвеститори и съмишленици. С тях създадохме стартиращо предприятие, с което успяхме да спечелим европейско финансиране, осигурено от Института по иновации и технологии. Той е орган на ЕК и е подпомаган от програмата „Хоризонт 2020“, която е насочена към научни иновации. Благодарение на това финансиране успяхме да довършим всички необходими мерки, които трябва да се вземат, за да оформим краен продукт.
Успяхме да направим собствена производствена линия, която е уникална. До момента никой не е работил с подобни суровини. Самото финансиране беше насочено и към това да може фирмата да се развие така, че да бъдат намерени пазари, нови партньори и нови инвеститори.
Проектът приключи, а резултатите от него са изцяло положителни. Създадохме пилотна система, която вече е тествана. Убедени сме, че тя произвежда продукт с необходимото качество и има капацитет в момента за производство около 1 тон на седмица. Нашата цел до края на следващата година да достигнем производствен капацитет до 1 тон на ден.
Имаме достатъчно контакти със земеделски производители. Успяхме да произведем тестови партиди от продукта и производителите имаха възможност да пробват ефикасността му. Обратната връзка е положителна, имаме предварителни заявки за закупуване.
– Какви са основните качества, които правят вашата разработка уникална?
Гл. ас. Дияна ДЕРМЕНДЖИЕВА: Продуктът е в течно състояние, под формата на суспензия, съдържа макро- и микроелементи, нужни за растенията. Най-големият му плюс са хуминовите киселини, които са хелатни агенти. Те подпомагат закрепването и усвояването на тези микро- и макроелементи от растенията. Към продукта има и прилепител, смесва се много добре с препаратите за растителна защита, няма опасност да се предозира.
Нашият продукт е универсален за различни категории растения – житни, маслодайни, трайни насаждения, разсадопроизводство, тревни площи,т.е. има доста широко приложение. Опитите показват много добър и бърз резултат. Растенията придобиват по-добра устойчивост, справят се по-добре с болестите, листната маса е по-добра като качество, а оттам и добивите.
Може да се използва широко и при биопроизводителите. Няма вредни елементи, което отговаря напълно на изискванията към тяхната продукция.
Доц. Георги БЕЕВ: Заради тази универсалност на продукта, той ще излезе под името „Атлас Универсал“ и ще бъде първият от цяла гама. Планираме на негова основа да бъдат разработени и други продукти, фокусирани към определени групи растения, според техните нужди. Включително и към цветя – саксийно или оранжерийно отглеждани.
– Това е абсолютна иновация за България?
Гл. ас. Дияна ДЕРМЕНДЖИЕВА: Да, това е абсолютно иновативен метод за България. Даже и в Европа утайките се изгарят и третират по-различен начин.
Доц. Георги БЕЕВ: При останалите методи за управление на утайките остават винаги остатъци и за тях трябва да се търси решение. Докато при нашия метод, продуктът се усвоява напълно от растенията и не се натрупва в почвата. Технологията е безотпадна, няма вторични продукти.
– Получихте две престижни отличия. Радостно е, че достижение на българската наука е оценено?
Гл. ас. Дияна ДЕРМЕНДЖИЕВА: Това е признание за нас, което ни прави още по-дейни. Продължаваме да дерзаем в тази посока, с нови продукти, още по-усъвършенствани, и с търсене на пазари.
Доц. Георги БЕЕВ: Самите награди нямаше да бъдат възможни без наличието на тази стартираща компания – „Атлас Агро Сайънс“. Производствената част е базирана в Стара Загора. Удовлетворението е още по-голямо, защото ние успяхме да осъществим един технологичен трансфер от чистата наука към реалния бизнес. Той е внедрен, работи, предстои да излезе на пазара. Доказваме, че и в България може да се случват подобни технологични връзки, и то в Тракийския университет. Нашият университет разполага с голям капацитет от учени и изследователи, които могат да осъществяват успешни взаимодействия между науката и бизнеса.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
