Главен асистент д-р Дияна Дерменджиева е преподавател по Замърсяване на въздуха и въздействие върху екосистемите, Управление и опазване на водите, Системи за управление на околната среда и Екологичен мониторинг в Тракийския университет. Тя е една от водещите научни фигури в екипа на „Atlas Agro Science“ и стои зад разработването на патентованите ни биостимуланти и технологията за преработването на утайките от пречиствателните станции за вода.
Нейната научна дейност е гордост за целия ни екип!
Становището на д-р Дерменджиева относно въглеродното земеделие можете да намерите в следната статия:

Автор: AGROZONA.BG

БГ биостимулант помага на растенията да се справят с климатичните промени и да повишават добивите

Въглеродното земеделие вече не е мода, а необходимост, на която трябва да се обърне сериозно внимание. Досега такъв акцент не е поставян, използват се активно синтетични минерални торове, а това през годините е довело до промяна на структурите на почвите и намаляване на въглеродното количество, както и до всякакви деградации и аномалии. Затова сега след толкова години трябва да акцентираме на дефицита на въглерода и органичните елементи в почвата и в тази връзка погледът ни е насочен към земеделските стопани, за да използват повече органични торове, които биха довели до ползи за структурата на почвата, за плодородието и за самите култури. Със Зелената сделка нещата си идват на мястото, смята главен асистент д-р Диана Дерменджиева от Тракийския университет. Тя преподава на бъдещите аграрни специалисти Замърсяване на въздуха и въздействие върху екосистемите, Управление и опазване на водите, Системи за управление на околната среда и Екологичен мониторинг.

Въглеродното съдържание и хумусните вещества са важни за растението, те допринасят за плодородието. От една страна са скъпите торове, от друга страна трябва да се намери алтернатива и да се обърне внимание на плодородието, микробиомата и благосъстоянието на културите, които се отглеждат. Според Диана Дерменджиева все повече фермери ще се обърнат към органичните материали, било то и отпадъчни, на които просто отново трябва да им намерим нишата и да ги върнем в кръговрата. Такива са утайките от пречиствателни станции, които разбира се трябва да отговарят на българското и европейско законодателство. Същевременно се търсят варианти за реализирането на отпадъчни продукти. „Регламентът, който очакваме да се приеме през 2022г. е точно за отпадъчните продукти. На дневен ред пред нашето Министерство стои задачата този регламент да се превърне в закон, от който да се възползват земеделците“, споделя още експертът.

Сферата, в която работи Диана Дерменджиева е ефективно управление на утайките. Акцент е екологичното управление на утайки и отпадъчни води, но приоритетът е основно върху утайките, защото те са голям резерв на органични вещества и микро и макроелементи, които са изключително важни за растенията. „Разработката, която сме направили по моя идея и сега се реализира, постига елиминиране на патогените и споровите форми и всъщност освобождава тези макро и микро елементи, които са изключително важни за подобряването на почвеното плодородие и устойчивостта на растенията. С други думи, връщаме отпадъчен продукт, който от екологична гледна точка е труден за съхранение, защото се съхранява на депа, отделят се емисии въглеродни и диазотни. По този начин те отново могат да се върнат в земеделието и това носи изключителни ползи, защото се разпознава от растенията, ако е почвено – от почвените микроорганизми. Това е продукт, който си е естествен за тях, а не както синтетичните и минерални торове получени по съвсем изкуствен химичен път.

В какъв вид се връщат утайките в почвата

Продуктът представлява течна органична субстанция, която всъщност си запазва първоначалния вид на утайката, но я екстрахираме по начин, който позволява по естествен път да получим хуминови и фулвинови киселини, които служат като така наречените хелатни агенти или като щипки, които захващат микроелементите, които се съдържат в утайката и по този начин ги предоставят на растенията. Този течен, но компонентен органичен продукт или растителен биостимулант, както ще бъде формулиран по нов европейски регламент, досега нямаше точна категория в българското законодателство как да се регистрира. При този продукт по естествен път са получени тези киселини чрез екстрахирането на утайките, които доставят нужните микро и макроелементи. Могат да бъдат прилагани почвено, когато е необходимо или листно. Прониквайки през листата те доставят хранителните вещества и осигуряват устойчивост на растенията при различните промени в абиотичните фактори – засушаване, преовлажняване, подобрява кореновата система. Помага на растението да се справи с климатичните промени, на които е изложено.

Всичко започва с анализ на утайката

„Градската пречиствателната в Стара Загора беше обект на моето проучване, дисертациония труд и съответно след дълги проучвания беше установено, че в утайката няма тежки метали, които да застрашават по-нататъшното й приложение. А що се отнася до патогенните форми и екстрахирането с алкални агенти – те се елиминират и когато нямаме други приоритетни замърсители, каквито са металите, самият течен субстрат или растителен биостимулант може да бъде приложен. Но когато в утайката има метали от различни производства, като хром и никел, те няма как да бъдат елиминирани чрез подхода, който ние представяме. Там вече се търсят други алтернативи, иначе утайката е опасен отпадък и с нея трябва по-прецизно да се работи“, разказва още младият учен.

„Атлас универсал“ няма ограничения

Препаратът на старозагорските учени може да се използва широко в земеделската практика – при зърнено-житни, етерично-маслени, при трайни култури, като лозови масиви, също така при зеленчукопроизводството и при кореноплодни. Зависи от предпочитанията, дали ще бъде капково пуснат и така ще бъде предоставен на растенията листно. „Имаме си различни дозировки при различния начин на използване, както и листно чрез пръскане на културите през различните фази, като за тази цел сме се подготвили с полски опити проведени с пшеници при което опитът показва, че може да се намали с до 50% минералното торене при използване на нашия продукт чрез листно приложение. По същия начин имаме много добри опити с рози, с етерично-маслени култури където беше установено, че цветът се запазва. Също така добивът и качеството на розовото масло се повишава, което много ни радва. Мислим за опити по-нататък със слънчоглед“, разказва още Дерменджиева. Имаме изведени двугодишни опити с лози и продължаваме с опитната постановка на продукта При работа с „Атлас универсал“ няма риск от изгаряне или някакъв друг вид увреждания. Другото му приложение е, че може да се смесва с всякакви препарати за растителна защита при което при една употреба на биостимуланта с препарата се спестяват много разходи – за гориво, работна ръка, двойно използване. „Осигуряваме една кръговост, така да го наречем от един органичен отпадък в продукт“, казва тя.

Добивите от „модерният“ слънчоглед също скачат

Проучванията на гл. асистент Дерменджиева и нейните колеги сочат, че добивите от слънчогледа скачат, ако се третират посевите с преработени утайки. В пшеничните полета при използване на 50% на минерални торове и трикратната употреба на растителния биостимулант, добивът също е много добър. Получават се средно по 670 кг от декар, когато има 100% азот е 720 кг. С други думи когато се направи равносметка за стопаните, те ще получат малко повече реколта, но чрез 100% азот и ще са инвестирали в скъпоструващи минерални торове, което първо няма да се отрази върху качеството, докато при използване на 50% минерални торове с листно приложение се получава оптимален добив от 670 кг, което прави качеството по-добро, повишава и устойчивостта.

Продуктът се използва и за озеленяване на градски площи. В този случай за предпочитане е почвеното приложение, листното е по-неудобно, особено в домашни условия да се напръска, а орхидеите го обожават.

В тази ситуация, при която се отчита поскъпването на минералните торове, Зелената сделка и климатичните промени – всичко това ни насочва, макар и малко по-рано от предвиденото към използването на подобни органични отпадъци. Започват да отчитат това, че почвите вече са много различни, не са толкова плодородни, давайки високи добиви и всичко това ги насочва да търсят някакъв нов вариант, който да отговаря на техните нужди, както и на законодателството. Засега все още биостимулантът се търси от крупни земеделци и производители, които търсят алтернативни варианти за развитие. Това е пътят, по който да се върви напред и земеделските стопани го осъзнават.

Любимите почви имат нужда от спасение

Почвите са слабост на Диана, според нея те имат нужда от специално внимание, от задържането на необходимото органично вещество, а не просто от експлоатация, защото малка част от стопаните отчитат този факт. Друга част все още продължават да се борят да получават добивите си както досега, но това все по-малко е възможно.

Според д-р Дерменджиева има опасност от опустиняване в България, изсичането и обезлесяването води до почвена ерозия, а всичко това променя и структурата на почвите. Плачевно е, но картината е такава. Отиваме към опустиняване, констатира със съжаление експертът.

Автор: AGROZONA.BG
Линк: https://agrozona.bg/vaglerodnoto-zemedelie-veche-ne-e-moda-a-neobhodimost/?fbclid=IwAR2Deqki0sH3-I686LlvZ8ObUTr2wV4XADnMfqFwUjTg_nSFaGuJ7g91pL4